Малките могат да ви засипят с какви ли не питания, на които вие сте длъжни да отговорите
В една определена възраст децата започват да заливат родителите си с най-различни въпроси.
Снимка: Shutterstock
В една определена възраст децата се превръщат във „фабрика за въпроси“. Понякога дори се чудите как изобщо им е хрумнало да питат за дадено нещо. Лошото е, че те очакват от вас отговори, независимо колко фантастичен е зададеният въпрос. И трябва да сте готови да задоволите любопитството им във всеки един момент.
Любопитни по природа, често настойчиви и нетърпеливи, жадни за точни отговори, децата просто опитват пораснат, задавайки ви въпроси за всичко, което ги е впечатлило. И са истински майстори във формулирането на своите питания.
Добре е да не подминавате дори най-първите и понякога досадни въпроси на малкото.
Снимка: Shutterstock
Нямате нужда от наръчници по психология, за да разберете кога децата ви навлизат в тази фаза. Просто всяко тяхно второ изречение започва със „Защо?“. И понякога това може да бъде изключително изтощително за родителите. Длъжни сте обаче да им обърнете внимание, защото когато питат, децата всъщност имат силна нужда да бъдат изслушани. Дотолкова, че понякога отговорите са по-малко важни от начина, по който се отнасяте към тях в такъв момент. Внимателният поглед и няколкото отделени минути, посветени изцяло на тях, са отговорът, който те заслужават.
Въпросите за децата са като кислородът за мозъка. Те буквално хранят съзнанието им и им помагат да се развиват. А какво искат в края на краищата? Да бъдат признати и оценени. Това е важен период за тях, тъй като при правилно отношение, те могат да се превърнат в истински изследователи на Вселената.
Как децата изследват света? Отначало с поглед: новородените насочват погледа си към близки и предмети. И често използват възклицания, чрез които ги разбирате, дори преди да са се научили да говорят.
В началото знанието за света преминава през устата и ръцете им. Те откриват предметите, които ги заобикалят, като ги смучат, претеглят, стискат, оставят да падат. Всички тези жестове са невербални начини на изследване, които им дават отговори за света наоколо.
После идват думите. И въпросите, вече изречени на глас. Най-често те са „Как?“, „Кога?“, „Защо?“ След тях идва ред и на първите въпросителни изречения. Ако ни изглеждат наивни, това е така, защото малките все още не са изградили солидна убеденост как да се ориентират в света. Затова не се изненадвайте на въпросите им.
Чрез въпросите децата се превръщат в изследователи, наблюдават, проучват. Семейството е тяхната безопасна среда, в която те могат да опознаят света. Ако в отговора им помогнете да формулират хипотези, които съдържат различни гледни точки, на практика стимулирате способността им за размисъл. Въпросите са ценни инструменти и за научаването на различни уроци: как да се поставят на мястото на другите, да не приемат нищо за даденост и др.
Родителите понякога обаче се затрудняват с отговорите. В такъв момент е важно не да импровизирате, само и само да задоволите любопитството на малчугана, а да покажете вашето внимание към въпроса и може би заедно да потърсите правилния отговор. Това отношение учи децата, че споделяте изследователския им интерес и сте готови да поемете по този път заедно. Не се срамувайте, ако не успеете веднага да им отговорите - да бъдеш възрастен не означава непременно да знаеш всеки отговор.
Диалогът с децата е ценно упражнение, което ни дава шанс да се учим в движение, защото наистина няма как да знаем всичко. Но пък можем да спрем и да размишляваме.
Децата могат да задават въпроси без почивка. Понякога изглежда, че ни предизвикват като във викторина. От нас зависи да докажем авторитета си, без да губим доверието им, а като им отделим достатъчно време.
Грешка е да давате прибързани отговори на т.нар. поетични въпроси - като „А защо облаците са бели?“. В тази ситуация по-правилно е да опитате да влезете в дрехите на детето и сами да опитате да откриете отговор на този въпрос, пречупвайки го през неговите очи и представи.
И не забравяйте, че преди да си отворите устата, лицето и мимиките изпреварват думите. Така че първият отговор, който детето получава е всъщност вашата реакция. А малчуганите са особено наблюдателни, така че внимавайте какво им казвате чрез лицето си.
Има начин да подходите правилно към детските въпроси.
Снимка: Shutterstock
Това може да се превърне в забавна игра, която ще се хареса на децата. Но освен, че ще им бъде интересна, тя ще им помогне да развият своето любопитство и желание за намиране на отговори.
Често въпросите на децата са неточни и трябва да бъдат коригирани във формулировката. Повторете въпроса, като използвате ваши думи, за да го завършите, но без да карате децата да се чувстват неспособни, а помагайки им да обогатят речника си.
Не ги спирайте, ако ви изморяват с въпросите или задават неудобни въпроси. За тях това е полезно, тъй като ги учи да бъдат освободени в мисленето, а не да влизат в ограничаващи ги рамки.
Опитайте да покажете на детето как само може да стигне до правилния отговор. Така му помагате да развива логическото мислене и да експериментира на воля.
Децата, които се учат чрез опити и грешки, развиват по-добре своето самосъзнание и след време това може да им бъде много полезно.
Понякога малките задават наистина трудни въпроси: за смърт, съществуване, страх, красота. Това е възможност, която може да използвате, за да размишлявате заедно върху света и хората в него. И задължително благодарете на детето за този важен въпрос.
Деси Тодорова по материали от Giovani genitori
Студените ръце на новороденото могат да притеснят някои родители, но е нормално състояние.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари